Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не го…”