Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.

“Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робс…”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем д…”