Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.

“Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе …”

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични …”

“Имаше той още една опора, докато трепереше от слабост тялото му — Ния. Чуждата,…”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прого…”