Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.

“Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе …”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прого…”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”