Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.

“Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?Въздухът е пълен със зароди…”

“Вътре в лавината под фосфоресциращите звезди на снега всеки посвоему се стъписв…”

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.Срещне те стар познат и се провикне: …”

“Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни.”