И оживявай всеки път, когато
не ми достига стих да го изпея.
Така след мен - ти още ще си лято.
А аз ще знам, че някой ме живее.
Аз подпалих небето. Аз продъних земята.
Неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Виновни сме, че дълго сме живели
един без друг.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...
Знам, че викам насън - запуши си ушите.
Все едно - невъзможно е да прогониш кошмара.
Отдалече се връщам и от страх съм пропита.
Mots clés fear dream nightmare вик кошмар на-мъжа-ми стихотворение страх сън
Да си купим мълчание. Да си купим със рестото - слово.
И тогава, любими - който още обича - да каже.
Но онази китара няма как да си купим отново.
Тя изпя песента си - и за нас, и за мъртвите даже.
Трябваше да съм слънце по-бързо да ме намериш.
Камелия КондоваИ разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.
Mots clés love mistake wrong любов грешка нежност осъзнаване
Сега си спомням.. късно се родих.
На всичкото отгоре и валеше.
Наметната с един дъждовен стих -
зашляпах.. ала страшно ме болеше.
Болеше ме безчувствената пръст,
белязана от нелюбими стъпки.
Сред локвата пред оня Божи кръст -
не знаех всъщност - вино ли е - кръв ли...
Светът отдавна беше оздравял
от глупавата болест да обича.
И за да бъде все по-малко бял -
разстрелваше във тъмното кокичета.
Разбрах тогава - късно се родих.
След трупове на толкова надежди,
сама не зная как се престраших
до седем сутринта да бъда нежна.
Нека не е любов, нека е нещо единствено -
дума, която пред никой не съм изричала...
Но са предатели думите - били са и шепот и писък...
С какво да му кажа, че наистина го обичам?!
Page 1 de 2.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.