И оживявай всеки път, когато
не ми достига стих да го изпея.
Така след мен - ти още ще си лято.
А аз ще знам, че някой ме живее.
Аз подпалих небето. Аз продъних земята.
Неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Виновни сме, че дълго сме живели
един без друг.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...
Знам, че викам насън - запуши си ушите.
Все едно - невъзможно е да прогониш кошмара.
Отдалече се връщам и от страх съм пропита.
Tag: fear dream nightmare вик кошмар на-мъжа-ми стихотворение страх сън
Да си купим мълчание. Да си купим със рестото - слово.
И тогава, любими - който още обича - да каже.
Но онази китара няма как да си купим отново.
Тя изпя песента си - и за нас, и за мъртвите даже.
Трябваше да съм слънце по-бързо да ме намериш.
Камелия КондоваИ разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.
Tag: love mistake wrong любов грешка нежност осъзнаване
Сега си спомням.. късно се родих.
На всичкото отгоре и валеше.
Наметната с един дъждовен стих -
зашляпах.. ала страшно ме болеше.
Болеше ме безчувствената пръст,
белязана от нелюбими стъпки.
Сред локвата пред оня Божи кръст -
не знаех всъщност - вино ли е - кръв ли...
Светът отдавна беше оздравял
от глупавата болест да обича.
И за да бъде все по-малко бял -
разстрелваше във тъмното кокичета.
Разбрах тогава - късно се родих.
След трупове на толкова надежди,
сама не зная как се престраших
до седем сутринта да бъда нежна.
Нека не е любов, нека е нещо единствено -
дума, която пред никой не съм изричала...
Но са предатели думите - били са и шепот и писък...
С какво да му кажа, че наистина го обичам?!
Pagina 1 di 2.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.