Аз, нелегалният бежанец, им напомням това. Празнотата. Случайността, от която са съставени. На всички. Именно затова ме мразят. Защото скитам из градовете им, защото живея нелегално в разрушените им постройки, защото приемам работата, която те отказват, казвам на европейците, че бих искал да бъда на тяхно място, че привилегиите, които сляпата съдба им е дала, бих искал да получа и аз, изправени пред мен, те си дават сметка, че са късметлии, че са изтеглили щастливо число, че фаталното острие е минало досами задника им, и тогава, щом си спомнят за тази първа и основополагаща случайност, те се вледеняват и вцепеняват. Защото за да забравят празнотата, хората се мъчат да си придадат важност, да мислят, че поради дълбоки и неизменни причини принадлежат към един език, една нация, една област, една раса, един морал, една история, една идеология, една религия. Но въпреки всичкия този грим, всеки път, когато човек анализира себе си, или всеки път, когато нелегален бежанец го доближи, илюзиите избледняват и той вижда празнотата: той би могъл да не е това, да не е италианец, да не е християнин, да не е... Знае вдън душата си, че самоличностите, които е насъбрал и които му придават плътност, той се е задоволил само да приеме, а след това да ги предаде. Просто пясък, който някой е изсипал в него, а сам по себе си той не е нищо.
Éric-Emmanuel SchmittНе съм оптимист за бъдещето на света. Проблемът на хората е, че умеят да се разбират, само ако се сплотят срещу другите. Врагът ги обединява. Привидно може да се помисли, че спойката между членовете на една група е общият език, общата култура, общата история, споделените ценности, но всъщност нито една позитивна връзка не е достатъчна, за да спои хората, онова, което е необходимо, за да ги сближи, е общ враг. Погледнете тук, около нас. Пред ХІХ век измислят нациите и цялата нация се превръща във враг, резултат: война на нациите. След няколко войни и милиони загинали, през ХХ в. решават да приключим с нациите, резултат: създаваме Европа. Но за да съществува Съюзът, за да си даваме сметка, че съществува, някои не бива да имат правото да идват тук. Това е все същата стара глупава игра: винаги трябва да има изключени от играта.
Éric-Emmanuel SchmittОттук започва варварството, Саад, когато човек спре да се разпознава в другия, когато определя някои хора за по-низши, когато подрежда човешкия род по йерархия и когато изключва някои от човечеството. И докато има „хора, които имат право” и „хора, които нямат право”, ще има варварство… Цивилизацията сама се издава, щом започне да определя „другите”, „неподходящите”, „развиващите се”.
Éric-Emmanuel SchmittСъществуват съдби като свещени книги: единствено четенето им придава смисъл. Затворената книга остава няма и ще проговори чак когато бъде отворена, а езикът, който ще използва, ще бъде този на човека, който се навежда над нея, оцветен от неговите очаквания, желания, въжделения, натрапливи идеи, гняв и безпокойство. Фактите са като изреченията в една книга, нямат смисъл сами по себе си, а само смисъла, който им придаване. Катрин бе искрена, когато бе обичала Анри, и искрена, когато го бе мразила, всеки път тя бе преподреждала миналото според онова, което бе усещала в настоящето. На прага на смъртта, в нея отново бе надделяла любовта; тъй че тайната златна нишка, която пришиваше едно към друго събитията на живота им и превърнала се в нишка на писането, бе нишката на любовта.
Éric-Emmanuel SchmittКогато една книга е завършена, започва нейният живот.
От тази вечер нататък, вече не съм неин автор. Оттук-нататък нейни автори ще бъдат читателите...
Волтер казваше, че най-добрите книги са онези, които са написани поне наполовина от въображението на читателя.
Подписвам се под неговата идея, но дълбоко в себе си винаги съм искал да добавя: ако читателят е талантлив...
*Уточнение: ако читателят евентуално е по-талантлив от мен, това никак не ме притеснява. Напротив.
Колко ли време продължи мълчанието след излизането му? Колко ли минути ни трябваха, за да осъзнаем, че сме спасени? Едни продължаваха да плачат, защото ужасът не ги пускаше, други стояха като неми и препарирани, някои пък въртяха очи, които питаха: „Ти вярваш ли на това, а, вярваш ли?”
...
Някои вълнения са толкова силни, че добри или лоши, направо ни прекършват. Облекчението на отеца толкова ни разтърси, че няколко минути по-късно дванайсет голи като червейчета еврейчета и един свещеник в расо се бутаха един в друг, мокреха се, и на ръба на нервната криза, едновременно се смееха и плачеха.
На какво всъщност ме бе научил? Какво бях извлякъл от тези единадесет месеца от учението на отсъстващия Лама?
Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие. Бях разбрал, че доброто изисква повече усилия, отколкото злото. Бях разбрал и че тялото ми е несигурна лодка , ако го натоваря с престъпления, потъва, а ако я олекотя, като практикувам отделяне от света, щедрост и забрава на себе си, тя ме отвежда до вярното пристанище.
Всъщност не ме е страх от непознатото. Но е вярно, че се притеснявам да загубя онова, което познавам.
Éric-Emmanuel SchmittMots clés страх загуба непознато притеснявам
CREDO NOWOCZESNEGO HUMANIZMU
Jestem optymistą, ponieważ uważam, że świat jest okrutny, niesprawiedliwy, obojętny.
Jestem optymistą, ponieważ życie jest dla mnie za krótkie, zbyt ograniczone, bolesne.
Jestem optymistą, ponieważ odprawiłem żałobę po obiektywnej prawdzie i teraz już wiem, że nigdy nie będę wiedział.
Jestem optymistą, ponieważ dostrzegam, że wszelka równowaga jest krucha i tymczasowa.
Jestem optymistą, ponieważ nie wierzę w postęp, a dokładniej mówiąc w postęp samoistny, nieunikniony, nieuchronny, postęp beze mnie, bez nas, bez naszej woli i naszego potu.
Jestem optymistą, ponieważ obawiam się, aby nie nadeszło najgorsze, więc zrobię wszystko, aby go uniknąć.
Jestem optymistą, ponieważ to jedyne inteligentne rozwiązanie, jakie mogę wyciągnąć z absurdu.
Jestem optymistą, ponieważ to jedyna spójna postawa, jaką podszeptuje mi rozpacz.
Tak, jestem optymistą, ponieważ bycie optymistą to atrakcyjna stawka; jeżeli los dowiedzie mi, że miałem rację, ufając - wygram; jeżeli los ujawni mój błąd, nic nie stracę, a moje życie będzie lepsze, bogatsze, bardziej użyteczne.
La cei o sutã de ani ai mei pot spune cã
ºtiu despre ce vorbesc. Cu cât îmbãtrâneºti mai
mult, cu atâta se cade sã ai bunul gust de a
aprecia viaþa. Trebuie sã devii rafinat, artist. La
douãzeci de ani, orice cretin ºtie sã se bucure de
viaþã, dar la o sutã, când nici mãcar sã te miºti
nu mai eºti în stare, trebuie sã ºtii sã-þi pui
inteligenþa la lucru.
Nu-mi dau seama dacã am reuºit sã-i
conving pe deplin. Fã-le tu o vizitã. Du tu pânã
la capãt ce-am început. Eu mã simt niþel cam
obosit.
« ; premier précédent
Page 7 de 10.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.