Îţi mulţumesc, dragă Dumnezeu, că ai
făcut asta pentru mine. Era ca şi cum m-ai fi luat de mână şi m-ai fi dus în miezul tainei ca să o cuprind cu mintea. Îţi mulţumesc.
Mi-am dat imediat seama că veniseşi. Şi
că-mi dezvăluiai secretul, marele tău secret: priveşte lumea în fiecare zi ca şi cum ai vedea-o pentru întâia oară.
Urmându-ţi aşadar sfatul, m-am străduit
să-l pun în aplicare. Contemplând lumina, culorile, copacii, păsările, animalele. Simţeam cum aerul îmi pătrunde în nări făcându-mă să respir. Vocile de pe culoar veneau spre mine ca din bolta unei catedrale. Iar eu eram viu. Fremătam de o bucurie necuprinsă şi pură. Aceea de a exista. O bucurie care mă fermeca.
– Întrebam şi eu, nu-i nevoie să faceţi
mutra asta, domnule doctor. De altfel, dacă e să fim sinceri, ţin să vă spun că, din partea mea, am fost cât se poate de corect în ce priveşte medicamentele, iar dumneavoastră de asemenea
în privinţa bolii. Aşa că terminaţi odată cu aerul ăsta de vinovăţie. Nu e vina dumneavoastră dacă trebuie să daţi veşti neplăcute oamenilor anunţându-i că suferă de tot felul de boli incurabile cu nume latineşti. Destindeţi-vă niţel,
relaxaţi-vă, ce naiba, că doar nu dumneavoastră sunteţi Dumnezeu Tatăl. Nu sunteţi dumneavoastră cel care comandă naturii.Dumneavoastră nu sunteţi decât un reparator. Nu mai fiţi aşa încordat, domnule doctor,
ce naiba, nu vă mai daţi atâta importanţă, altminteri nu veţi putea continua multă vreme meseria asta. Uitaţi-vă numai un pic ce mutră
faceţi!
She had pronounced the words “New Books” with caution and regret, articulating them reluctantly, as if they were vulgar, even obscene words. As I listened to her, I realised that that it was indeed a commercial term, used to designate an item in fashion, but inappropriate to define a literary work; I also realised that to her eyes I was nothing but an author of ‘New Books’ a supplier in a way. “But novels by Daudet or Maupassant - weren’t they ‘New Books’ when they came out?” I asked.
“Time has given them their place”, she replied, as though I had just said something insolent.
You only really discover a masterpiece after a third or fourth reading, don’t you agree?”
“And how can you tell something is a masterpiece?”
“I don’t skip over the same passages”.
„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуването. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което той е. Да се слееш с действителността, каквато и да е тя.
Ти ме даряваш с мъдростта да казвам ”да”. Причудливо е това „да”, когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, че ставаме силни като се противопоставяме с „не”.
Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да променя света. Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши. Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих, че съм човек.
Благодаря ти.
"Моят живот с Моцарт
Ти даваш уроци по щастие, като връщаш аромата на нещата, като извличаш от всеки миг вкус на ягода или мандарина,. Малка нощна музика? Не, голяма музика на светлината. Ти обновяваш живота ни и с веселие го превръщаш в ликуваща песен, в която дори болката и бедата намират място, защото да бъдеш щастлив, означава не да се предпазиш от нещастието, а да го приемеш.
... Преминах на страната на живота. Толкова време е необходимо, за да съществува човек просто.
"Моят живот с Моцарт
През последните векове европейците са ходили почти навсякъде, дълбали са почти навсякъде, строили са почти навсякъде, възпроизвеждали са се почти навсякъде, колонизирали са почти навсякъде, а сега се правят на ощипани, когато някой идва при тях, така ли? Не вярвам на ушите си! Тяхната територия европейците най-безсрамно идваха да си я разширяват при нас, нали така? Точно те започнаха да местят границите. Сега е наш ред и ще им се наложи да свикнат, защото всички ще дойдем при тях, африканци, араби, латиноси, азиатци. Аз, за разлика от тях не преминавам границата с оръжие, войници и благородната мисия да сменя езика им, законите или религията. Не, аз не нападам, не искам нищо да променям, искам само да си открия местенце, където да се сгуша.
Éric-Emmanuel SchmittНай-трудното в един спор е не да защитаваш определено мнение, а да го имаш.
Éric-Emmanuel Schmitt« ; premier précédent
Page 8 de 10.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.