La dicha,debo añadir,no es la felicidad.
La felicidad depende de factores externos mientras que la dicha procede del interior de cada uno, sin que nada la provoque.
Родена съм в Цейлон през 1916 година, във времето, когато духовете ходеха по земята също като хората. Беше преди ослепителният блясък на електричеството и шумът на цивилизацията да ги прогонят в тъмните недра на горите. Те обитаваха огромни дървета, изпълнени с хладни синьо-зелени сенки. В пъстрото безмълвие човек можеше да се пресегне и почти да почувства тихото им присъствие, тъй като те копнееха да си възвърнат физическия образ. Ако се появеше неотложна нужда да се облекчим, докато пресичаме джунглата, трябваше да изречем молитва и да поискаме от тях разрешение още преди изпражненията ни да докоснат земята, тъй като те бяха много обидчиви. Нарушаването на самотата им беше извинението, което използваха, за да се вселят в неканения гост. Да вървят с неговите крака.
Rani ManickaМайките виждаха в лицето на боговете детегледачки, скупчени в белите облаци на небето, за да държат под око децата, палуващи във водопада.
Rani ManickaСлед всяко свое отсъствие той се връщал и сервирал на младата си жена всякакви измислици, мариновани с различни видове алкохол. Кой знае защо смятал, че те й харесват.
Rani ManickaМайка ми смяташе, че залогът за успеха се крие в кожата. За разлика от нея не бях индийска красавица, но в страна, където живеят хора, чиято кожа има цвят на кафе, моята беше като чай с много мляко.
Ценен, прекрасен цвят.
Той ме погледна. Имаше малки черни очички. Смело се взрях в малките, черни като мъниста гледци. В тях прочетох обезпокоителен израз на гордо притежание. Гледах го, без да мигна. „Не показвай, че те е страх“ мислех си, стомахът ми се бе свил на топка от яд. Бях втренчила очи в него като в детската игра кой пръв ще отмести погледа си. Докато неотклонно се взирах в него, биенето на барабаните и звукът на тромпетите заглъхна и присъстващите се превърнаха в сив фон. Странно, но долових промяна в очите на моя бъдещ съпруг. На мястото на гордото притежание се появи изненада. Той сведе очи. Бях победила страшното чудовище. В края на краищата той се оказа плячката, а аз ловецът. Бях опитомила дивия звяр с очи. Усетих как цялото ми тяло пламна.
Rani ManickaДа, прекрасното легло и прекрасната пейка бяха направени за хората, които улавяха слънчевите лъчи в косите си.
Rani ManickaКитайците обичат булки с малки устица, защото смятат, че жените с голяма уста са лоша поличба. Жена с голяма уста духовно поглъща съпруга си и причинява ранната му смърт.
Rani ManickaИскаш да ти разкажа спомени ли? Да, имам спомени, но те са много ценни и трепкат като пеперуди. Малки вълшебни летящи шарени парченца, с които любознателното малко момченце на времето си играе. Никой не смее да му каже: „Не ги докосвай, защото прашецът ще падне от крилата им, ще се зацапат и няма повече да могат да летят“.
Rani ManickaМеначи беше сбръчкана стара жена с тесни рамене и тънки като на скелет ръце. Предишната й красота се бе запазила единствено в тъмните й очи, обрамчени от гъсти извити мигли. Винаги съм обичала да наблюдавам лицата на много възрастни хора, а нейното беше изключително. Беше като учебник по история, който разказва какви ли не случки. Бръчките й бяха увлекателни страници за разгръщане.
Rani Manicka« ; premier précédent
Page 2 de 3.
suivant dernier » ;
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.