За нея най-важно бе да бъдем по-добри, по-умни и по-смели. Провалът беше невъзпитано куче, което трябваше да живее в чужда къща. А когато ние наистина се проваляхме, което се случваше често, тя го приемаше като лична обида. Тъжният неоспорим факт беше, че всички ние, взети заедно, не можехме да се наместим и на малкия й пръст нито по способности, нито по интелигентност. Нито един от нас не бе наследил нейните заложби. Факт, който много скоро стана очевиден за нас, но доста късно за нея. С течение на годините тя се превърна в безутешна нещастна жена, която от своя страна направи всички ни нещастни.
Rani ManickaПетнайсетгодишна, мама се бе отказала от живота си заради нас и си запази правото да живее чрез нас. Тя преливаше безграничната си енергия в нас. Подтикваше ни към недостижими висоти. За нас искаше онова, което никога не бе имала или не бе могла да направи. А имаше толкова много неща, които не бе имала, и толкова много неща, които не бе могла да направи. Моят баща я спъваше и тя често му се сърдеше.
Rani ManickaТогава започна да дялка маска. Бавно, извънредно бавно се оформи едно красиво лице с извити вежди и пълни чувствени устни. Гладката леко усмихната маска лежеше до леглото и татко дълго я гледаше. По-късно една нощ се събудихме от трясък и сърдити викове. Втурнахме се и го заварихме насред стаята, облегнат на тежкия дървен бюст на мама. Трески от строшената маска бяха разпилени навсякъде по пода. В продължение на няколко секунди той ни гледа сякаш не ни позна, после се разрида и се свлече безпомощно на пода.
Rani ManickaМайка ми седеше край него ден и нощ. Понякога го гълчеше, понякога му пееше песни, които никога не бях я чувала да пее. Може би все пак тя го обичаше. Вероятно по природа си беше такава — като настръхнала. И сега си я представям — дребна фигурка, седнала край леглото, върху което се очертава тялото на татко, заобиколен от вечерните сенки. Облегната на рамката на вратата, подпряла петата на левия крак на прасеца на десния, я слушах като захласната как пее песни, които не знаех, че е скътала в себе си. Спомням си, тогава ми хрумна, че мама е като океан. Дълбока и пълна с неизвестни неща. Дори се боях, че никога нямаше да стигна до дъното му. Искаше ми се да съм ручей, който някой ден щеше да прерасне в река и някога да се влее в океана.
Rani ManickaHow not to miss those days when the sun was a happy companion that stayed to play all year round and kissed me a careless nut brown? When Mother caught the sweet rain in her well behind the house, and the air was so clear that the grass smelled green?
Rani ManickaMots clés sun nature-s-beauty ceylon
« ; premier précédent
Page 3 de 3.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.