За нея най-важно бе да бъдем по-добри, по-умни и по-смели. Провалът беше невъзпитано куче, което трябваше да живее в чужда къща. А когато ние наистина се проваляхме, което се случваше често, тя го приемаше като лична обида. Тъжният неоспорим факт беше, че всички ние, взети заедно, не можехме да се наместим и на малкия й пръст нито по способности, нито по интелигентност. Нито един от нас не бе наследил нейните заложби. Факт, който много скоро стана очевиден за нас, но доста късно за нея. С течение на годините тя се превърна в безутешна нещастна жена, която от своя страна направи всички ни нещастни.
Rani ManickaПетнайсетгодишна, мама се бе отказала от живота си заради нас и си запази правото да живее чрез нас. Тя преливаше безграничната си енергия в нас. Подтикваше ни към недостижими висоти. За нас искаше онова, което никога не бе имала или не бе могла да направи. А имаше толкова много неща, които не бе имала, и толкова много неща, които не бе могла да направи. Моят баща я спъваше и тя често му се сърдеше.
Rani ManickaТогава започна да дялка маска. Бавно, извънредно бавно се оформи едно красиво лице с извити вежди и пълни чувствени устни. Гладката леко усмихната маска лежеше до леглото и татко дълго я гледаше. По-късно една нощ се събудихме от трясък и сърдити викове. Втурнахме се и го заварихме насред стаята, облегнат на тежкия дървен бюст на мама. Трески от строшената маска бяха разпилени навсякъде по пода. В продължение на няколко секунди той ни гледа сякаш не ни позна, после се разрида и се свлече безпомощно на пода.
Rani ManickaМайка ми седеше край него ден и нощ. Понякога го гълчеше, понякога му пееше песни, които никога не бях я чувала да пее. Може би все пак тя го обичаше. Вероятно по природа си беше такава — като настръхнала. И сега си я представям — дребна фигурка, седнала край леглото, върху което се очертава тялото на татко, заобиколен от вечерните сенки. Облегната на рамката на вратата, подпряла петата на левия крак на прасеца на десния, я слушах като захласната как пее песни, които не знаех, че е скътала в себе си. Спомням си, тогава ми хрумна, че мама е като океан. Дълбока и пълна с неизвестни неща. Дори се боях, че никога нямаше да стигна до дъното му. Искаше ми се да съм ручей, който някой ден щеше да прерасне в река и някога да се влее в океана.
Rani ManickaHow not to miss those days when the sun was a happy companion that stayed to play all year round and kissed me a careless nut brown? When Mother caught the sweet rain in her well behind the house, and the air was so clear that the grass smelled green?
Rani ManickaTag: sun nature-s-beauty ceylon
« prima precedente
Pagina 3 di 3.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.