Споходи ли ни любовта, всички до един ставаме поети. Когато ни напусне - също.

“Ана посяга и погалва Пиньо по ръката от рамото до пръстите, погалва и рижавата …”

“… върху стената на кафенето сред ярките графити червенее надпис здравей, милени…”

“Онова, което животът е направил от тебе, същото ли е, което ти си направил от ж…”

“Боже, Боже-е-й, не разбираме Божествения ти замисъл не защото е сложен, а защот…”