Tandis qu'il se mouvait sur elle, en avant puis en arrière, il lui semblait décrire sans cesse le même mouvement, de l'enfance à l'âge adulte puis en sens inverse, et encore une fois du petit garçon qui regardait misérablement un gigantesque corps de femme à l'homme qui étreint ce corps et le dompte. Ce mouvement, qui mesure habituellement quinze centimètres à peine, était long comme trois décennies.
Milan KunderaL'avenir n'est qu'un vide indifférent qui n'intéresse personne, mais le passé est plein de vie et son visage irrite, révolte, blesse, au point que nous voulons le détruire et le repeindre.
Milan KunderaTag: past future destruction
Le grand secret de la vie ne lui était pas inconnu : les femmes ne recherchent pas le bel homme, les femmes recherchent l'homme qui a eu de belles femmes.
Milan KunderaIl avait encore la peau recouverte d'acné juvénile et, pour que ça ne se voie pas, il portait sur son visage le masque de la révolte.
Milan KunderaWe have no idea any more what it means to feel guilty. The communists have the excuse that Stalin misled them, murdurers have the excuse that their mothers didn't love them. And suddenly you come out and say: there is no excuse. No one could be more innocent in his soul and conscience than Oedipus, and yet he punished himself when he saw what he had done.
Milan KunderaTag: guilty excuse punishement
Не бива постоянно да се връщате към миналото. И без това сме принудени да му посвещаваме толкова време против волята си.
Milan KunderaДокато вървяха към квартирата му, тя изобщо не бе допускала, че ще стигне до такава близост и в първия миг се уплаши: сякаш докосването я бе сварило неподготвена (онази постоянна готовност, характерна за зрялата жена, отдавна бе останала за нея в миналото; бихме могли да открием нещо общо между нейния страх и страха на младо момиче, целунато за пръв път – момичето още не е готово, а тя вече не е готова и тези „още“ и „вече“ се намират в някакво тайно родство, както са сродни чудатостите на старостта и детството). Той я премести на кушетката, пристисна я към себе си и започна да я гали по цялото тяло, а тя се чувстваше в прегръдките му безформено мека (да, именно мека, защото от тялото й отдавна си бе отишла всепоглъщащата чувственост, даряваща незабавно в нужния момент мускулите с ритъма на напрягането и отпускането и играта на десетките фини движения).
Milan Kundera(...) the woman we love ought to swim as slowly as we do, she ought to have no past of her own to look back on happily. But when the illusion of absolute identity vanishes (the girl looks back happily on her past or swims faster), love becomes a permanent source of the great torment we call litost.
Milan KunderaTag: love identity inspirational-quotes torment litost
Тя, която трепереше за всяка своя предстояща крачка, внезапно се бе почувствала съвършено отпусната. Чуждият живот, в който се бе озовала, беше живот без свян, без биографични жалони, без минало и бъдеще, без ангажименти; един невероятно свободен живот. Момичето, превърнало се в стопаджийка, можеше да върши всичко; всичко й беше позволено; да казва каквото и да било, да прави каквото и да било, да чувства каквото и да било.
Milan KunderaТази част от случката би могла да послужи като парабола за силата на красотата. Когато господин Затурецки видял за първи път Клара в моята квартира, той бил така заслепен, че всъщност не я видял истински. Красотата образувала пред нея непрозрачна завеса. Завеса от светлина, зад която тя се скрила като зад воал.
Клара не е нито висока, нито русокоса. Само вътрешното величие на красотата й създало у господин Затурецки представа за едра фигура. А сиянието, което красотата излъчва, придало на косите й златен отблясък.
« prima precedente
Pagina 92 di 95.
prossimo ultimo »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.